Ключовата дума global

Първо, примерна употреба на global:

Горният скрипт ще изведе "3". Декларирайки $a и $b като глобални за функцията, всички референции към променливите ще сочат към глобалната версия. Няма ограничение в броя на глобалните променливи, които могат да бъдат манипулирани от функция.

Вторият начин за достъп до променливи от глобалния обхват е да се използва специалния масив $GLOBALS в PHP. Предният пример може да бъде пренаписан така:

$GLOBALS е асоциативен масив, в който името на глобалната променлива е ключът, а съдържанието на тази променлива е стойността на елемента от масива. Забележете, че $GLOBALS е наличен във всяка област на действие, a това е така, тъй като $GLOBALS е свръхглобален. Ето пример, демонстриращ възможностите на свръхглобалните:

Използване на статични променливи

Друга важна особеност на обхвата на променливите е статичната променлива. Статичната променлива съществува единствено в локалната област на действие на функцията, но не губи стойността си, когато изпълнението на програмата напусне тази област. Разгледайте следния пример:

Тази функция е напълно безполезна, тъй като всеки път, когато бива извикана, тя установява $a в 0 и отпечатва "0". Изразът $a++ , който инкрементира променливата, е безсмислен, понеже в момента, в който функцията излезе, променливата $a изчезва. За да направим полезна брояща функция, която да не губи представа за текущата сума, променливата $a се дефинира като статична:

Сега, всеки път, когато се извика функцията Test(), ще отпечата стойността на $a и ще я инкрементира.

Статичните променливи предоставят също и начин за работа с рекурсивни функции. Рекурсивна функция е такава, която извиква сама себе си. Трябва да се внимава при писане на рекурсивна функция, защото е възможно тя да бъде принудена да се самоизвиква до безкрайност. Трябва да се уверите, че имате подходящ начин за спиране на рекурсията. Следната проста функция брои рекурсивно до 10, използвайки статичната променлива $count, за да разбере кога да спре:

Забележка: Статичните променливи могат да бъдат декларирани, както в примерите по-горе. Опитът да се присвоят стойности на тези променливи, които са резултат от изрази, ще причини грешка в разбора (parse error).

Example #7 Деклариране на статични променливи

<?php
function foo(){
    static $int = 0;          // правилно 
    static $int = 1+2;        // грешно  (тъй като е израз)
    static $int = sqrt(121);  // грешно  (тъй като също е израз)

    $int++;
    echo $int;
}
?>

Референции с глобални и статични променливи

Zend Engine 1, управляваща PHP 4, реализира static и global модификаторите за променливи от гледна точка на референции. Например, истинска глобална променлива, внесена в обхвата на функция посредством израза global, в действителност създава референция към глобалната променлива. Това може да доведе до неочаквано поведение, за което става дума и в следващия пример:

Изпълнението на този пример ще изведе следното:

NULL
object(stdClass)(0) {
}
   

Подобно поведение е в сила и за израза static. Референциите не се пазят статично:

Изпълнението на този пример ще изведе следното:

Static object: NULL
Static object: NULL

Static object: NULL
Static object: object(stdClass)(1) {
  ["property"]=>
  int(1)
}
   

Този пример показва, че когато присвоявате референция на статична променлива, при извикването на функцията &get_instance_ref() за втори път, тя не е запомнена.